Съществува едно съединение, за което повечето хора в сферата на уелнеса никога не са чували.
То присъства в едни от най-полезните за здравето храни в човешкото хранене — цвекло, спанак, пълнозърнести храни, морски дарове — откакто тези храни изобщо се консумират. Химичната му структура е описана за първи път през 60-те години на XIX век, когато е изолирано от сок от захарно цвекло и е наречено на неговия източник („Beta“ — родът, към който принадлежи захарното цвекло). Ролята му в метаболизма на хомоцистеина е известна още от 50-те години на XX век.
И въпреки това то почти напълно отсъства от масовите разговори за хранене, макар да стои в пресечната точка на някои от най-значимите биохимични системи в човешкия организъм.
Бетаинът — наричан още триметилглицин или TMG — е донор на метилови групи. Той носи три метилови групи — малки едновъглеродни единици, които организмът използва в множество биологични реакции — и ги отдава чрез отделен метаболитен път в черния дроб, който не зависи пряко от фолат, витамин B12 или генетичните варианти на MTHFR.
В черния дроб бетаинът участва в реметилирането на хомоцистеина по този независим път.
Това, което прави чрез този механизъм, е съществено:
→ Подпомага понижаването на хомоцистеина — аминокиселина, чиито повишени стойности се свързват с по-висок сърдечносъдов риск.
→ Подпомага метилирането по алтернативен път, който не зависи пряко от фолат и витамин B12. Така TMG може да подпомогне преработването на хомоцистеина, когато други части на метилационния цикъл работят по-неефективно.
→ Има механизми, чрез които може да подпомага нормалния метаболизъм на мазнините в черния дроб. Клиничните данни в тази област са интересни, но все още ограничени.
→ Клинични проучвания изследват потенциалното му влияние върху мускулната сила, тренировъчния капацитет и телесния състав.
→ Действа и като естествен осмолит — съединение, което помага на клетките да поддържат водния и осмотичния си баланс при различни видове стрес.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА БЕТАИНЪТ
Бетаинът представлява глицин — най-простата аминокиселина — към чийто азотен атом са прикрепени три метилови групи (CH₃).
Оттук идва и другото му име: триметилглицин или TMG.
Именно тези три метилови групи стоят в основата на неговата биологична активност. Те могат да бъдат дарявани на други молекули в реакции, които участват в метилирането, метаболизма на хомоцистеина, чернодробната функция и синтеза на редица важни съединения.
Молекулата е също така цвитерйон — тя носи едновременно положителен и отрицателен заряд. Това я прави естествен осмолит: съединение, което клетките могат да натрупват, за да балансират външното осмотично налягане, без да нарушават нормалната функция на вътреклетъчните белтъци.
Тази роля на осмолит е различна от ролята му като донор на метилови групи.
Дозите, използвани в клиничните проучвания, варират значително според изследваната цел — от около 1,5–6 g дневно в проучванията върху хомоцистеина и спортната работоспособност до 20 g дневно в някои изследвания при NASH.
1. ПОНИЖАВАНЕ НА ХОМОЦИСТЕИНА — НАЙ-СИЛНАТА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА БАЗА
Най-добре потвърденият клиничен ефект на бетаина е способността му да понижава хомоцистеина.
В проучване на Steenge и сътр. от 2003 г., публикувано в Journal of Nutrition, 36 здрави мъже и жени са разпределени да приемат:
→ 6 g бетаин дневно;
→ 0,8 mg фолиева киселина дневно;
→ или плацебо
за период от 6 седмици.
Бетаинът понижава хомоцистеина приблизително с 12%, а фолиевата киселина — приблизително с 18%.
Практическият извод е, че двата механизма могат да се допълват, защото действат чрез различни метаболитни пътища.
В друго двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване със 76 души са изследвани дози от 1,5 g, 3 g и 6 g бетаин дневно за 6 седмици.
След 6 седмици нивата на хомоцистеин на гладно са по-ниски съответно с около:
→ 12% при 1,5 g дневно;
→ 15% при 3 g дневно;
→ 20% при 6 g дневно.
Ефектът е дозозависим.
2. МАСТНА ЧЕРНОДРОБНА БОЛЕСТ — ДАННИ ЗА ЧЕРНИЯ ДРОБ
Клиничните данни при мастна чернодробна болест са обещаващи, но все още ограничени.
Две проучвания на Abdelmalek и сътр. са сред най-често цитираните:
→ 2001 г., American Journal of Gastroenterology: пилотно проучване при 10 пациенти с NASH, приемали 20 g бетаин дневно в продължение на 12 месеца. При завършилите проучването са наблюдавани подобрения в чернодробните ензими и някои хистологични показатели.
→ 2009 г., Hepatology: 55 пациенти с биопсично доказан NASH са рандомизирани да получават 20 g бетаин дневно или плацебо за 12 месеца. Проучването не показва значимо подобрение на стеатозата спрямо плацебо, но данните предполагат възможен ефект върху ограничаването на нейното влошаване.
Резултатите следователно не са еднозначни: ранното малко проучване показва по-изразени подобрения, докато по-голямото контролирано проучване установява по-ограничен ефект.
Важно е да се подчертае, че използваните количества — до 20 g дневно — са много високи и могат да причинят стомашно-чревни нежелани ефекти.
Основните подходи при мастна чернодробна болест остават контролът на телесното тегло, хранителните промени, физическата активност и медицинското наблюдение.
3. СПОРТНА РАБОТОСПОСОБНОСТ — НАТРУПВАЩИ СЕ ДАННИ
Бетаинът е изследван и във връзка със спортната работоспособност и телесния състав.
→ Hoffman и сътр., 2009 г.: 24 активни млади мъже приемат 2,5 g бетаин дневно за 15 дни. Наблюдава се подобрение в мускулната издръжливост при клек, но не и убедително подобрение на всички показатели за сила и мощност.
→ Cholewa и сътр., 2013 г.: 23 силово тренирани мъже приемат 2,5 g бетаин дневно в продължение на 6 седмици. Наблюдавани са подобрения в телесния състав, размера на мишницата и работоспособността при лежанка, но не и ясно увеличение на максималната сила.
По-нов систематичен преглед и метаанализ на 17 проучвания установява умерен ефект върху максималната сила, особено в долната част на тялото, но не открива значим ефект върху всички показатели за мощност и издръжливост.
Потенциалните механизми включват:
→ регулиране на клетъчната хидратация в мускулите;
→ участие в метаболитни пътища, свързани със синтеза на креатин;
→ подпомагане на клетъчната устойчивост при интензивно натоварване.
→ Метаанализ от 2024 г., включващ 17 проучвания и 317 участници, установява умерено подобрение на максималната мускулна сила, особено в долната част на тялото. Не се наблюдава значим ефект върху всички показатели за мощност и мускулна издръжливост.
Доза от около 2,5 g дневно е една от най-често използваните в спортните проучвания.
ПО-ДЪЛБОКИЯТ СМИСЪЛ
В хранителната биохимия съществува интересен парадокс: най-важните молекули невинаги са най-популярните.
TMG е добър пример за това. Макар да остава сравнително непознат, той участва в ключови процеси като метилирането, преработването на хомоцистеина и поддържането на нормалната функция на черния дроб.
Научен източник: Steenge GR, Verhoef P, Katan MB. Betaine supplementation lowers plasma homocysteine in healthy men and women. The Journal of Nutrition. 2003;133(5):1291–1295. DOI: 10.1093/jn/133.5.1291.
Hoffman et al., 2009: 24 physically active young men received 2.5 g of betaine daily for 15 days. Improvements were observed in muscular endurance during squat exercise and in the quality of repetitions performed.
Cholewa et al., 2013: 23 resistance-trained men received 2.5 g of betaine daily for 6 weeks. Improvements were observed in body composition, arm size, and bench-press work capacity, although there was no clear increase in maximal strength.
Abdelmalek MF, Angulo P, Jorgensen RA, Sylvestre PB, Lindor KD. Betaine, a promising new agent for patients with nonalcoholic steatohepatitis: results of a pilot study. The American Journal of Gastroenterology. 2001;96(9):2711–2717.
Abdelmalek MF et al. Betaine for nonalcoholic fatty liver disease: Results of a randomized placebo-controlled trial. Hepatology. 2009;50(6):1818–1826.
