Дневната дажба се събира на една малка маса: малко хляб, малко картофи, почти нищо друго. Средно 667 килокалории на ден. През зимата на 1944–45 г. окупираната западна част на Нидерландия е под германско продоволствено ембарго и дажбите се определят седмично, еднакви за всички. Историята я запомня като Гладната зима.
През същите тези месеци се зачеват деца. Те се раждат в нормално тегло, растат, остаряват. И шест десетилетия по-късно кръвта им пази запис от онази зима: химичните белези върху един от гените им стоят различно от тези на собствените им братя и сестри.
Трагедия с точна документация
Гладната зима е рядкост за науката по мрачна причина: гладът е точно очертан във времето, а Нидерландия не спира да води регистри. Ражданията са записани, дажбите са документирани седмица по седмица, болниците работят. Десетилетия по-късно изследователите могат да намерят хората, заченати точно в гладните месеци, и да ги сравнят с най-близкото възможно сравнение: собствените им братя и сестри от същия пол, заченати преди или след глада.
Точно това прави екипът на Бастиан Хаймънс и Ламберт Люмей през 2008 г. с 60 такива двойки. Мярката е метилирането: малките химични групи върху ДНК, които помагат на клетката да реши кои гени да чете и колко силно.
Шест десетилетия по-късно
Участниците са вече около 58-годишни, когато дават кръв. Изследователите измерват метилирането на ключов участък от гена IGF2, който управлява растежа и е един от най-добре проучените епигенетично регулирани гени у човека.
При заченатите по време на глада участъкът носи средно 5,2% по-малко метилиране, отколкото при братята и сестрите им. В 43 от 60 двойки по-ниската стойност принадлежи на човека, заченат през гладните месеци. За да са сигурни, изследователите повтарят цялата процедура от нулата при 46 от двойките: разликата се появява отново, почти същата.
Прозорецът е тесен
Най-силната част от изследването е втората група: 62 души, които са прекарали в глада поне последните десет седмици от бременността на майките си, но са били заченати преди него. Те са се родили средно с 296 грама по-леки от бебетата отпреди глада: недохранването ги е белязало по видимия начин. В метилирането им обаче няма никаква разлика.
Заченатите по време на глада са обратното: родени с нормално тегло, без видима следа, но с трайно променени белези върху ДНК. Видимата вреда се измерва на кантара и отминава. Невидимата се пише в първите дни след зачеването, когато епигенетичните белези тепърва се полагат, и остава.
Колко е много 5,2%?
В същото изследване десет години остаряване се свързват с около 3,6% по-ниско метилиране на същия участък. Записът от няколкото гладни седмици в самото начало на живота е по-дълбок от отпечатъка на цяло десетилетие живот.
Какво точно го е издълбало, авторите казват предпазливо: най-вероятният механизъм е недостигът на градивен материал за метиловите групи, включително на аминокиселината метионин, макар студът и стресът на онази зима да не могат да бъдат изключени. Едно обаче е измерено твърдо: преходно условие в първите дни на развитието е оставило в човешка ДНК запис, който се чете 60 години по-късно.
Мишките с жълтата и кафявата козина показаха същия механизъм в лаборатория. Гладната зима го показа в хора, с дати, дажби и регистри. Белезите върху ДНК се пишат най-дълбоко в самото начало, с материала, който тялото има подръка в онзи момент.
Източници
- Bastiaan T. Heijmans и съавтори, Persistent Epigenetic Differences Associated with Prenatal Exposure to Famine in Humans, Proceedings of the National Academy of Sciences 105(44), 2008: 17046–17049.
- L. H. Lumey и съавтори, Cohort Profile: The Dutch Hunger Winter Families Study, International Journal of Epidemiology 36(6), 2007: 1196–1204.
- Robert A. Waterland и Randy L. Jirtle, Transposable Elements: Targets for Early Nutritional Effects on Epigenetic Gene Regulation, Molecular and Cellular Biology 23(15), 2003: 5293–5300.
